Моят клоун

Душата ми разкъсва се самотна,
но не споделя с никого това.
Все безгрижно мята цветни топки
по една шарена, цинична земя.

Душата ми с костюми е облечена,
прикрили слабостта.
Душата ми е обрисувана,
за да не се вижда нейната тъга.

Душата ми на ум крещи:
"Обичам те!"
Но наяве само си мълчи.
Сълзите с грима скрива ги,
макар, че повече ще я боли.

Душата ми на клоун превърна се,
но най-тъжния от всички на света.
И да признае грешките страхува се,
за да не остане още по-сама.

Душата ми да скита измори се,
къде ли не, не беше до сега?!
И хората разсмиваше открито
с иронията на своята тъга.

Душата ми да чака се отказа.
Клоунът в нея цял живот е там.
И и носи само "цветна радост"
от аплодисментите на някой гост пиян.

Душата ми да люби се отрича,
маха вече цветната дъга.
Време е на света да признае,
че е най-самотната самотница.

Душата ми последно разиграва
едно тъжно представление сега.
После клоуна незабавно го остава
и костюмите, и всяка мечта.

Душата ми си тръгва вече,
дойде време да напусне този цирк.
Знам, че няма да живее вечно,
но поне минута клоунът ми ще е щастлив!!