nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
27 513
15 ago 2014, 16:36

Моят първи приятел 

  Poesía » Filosófica
19786 21 38

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа –
няма място за кучета в новия дом. И за мънички даже...
И баща ми го даде на някой – две чорапчета бели
и очи като есен... в очакване времето спрели.
Аз забравих веднага за моето мъничко куче.
Бързах в този живот, бързах целия свят да науча.
А пък то е скимтяло и гризало нощем синджира
и с очи се е молело тъжно: „Пусни ме! Умирам...”
И един ден, не помня, навярно година по-късно,
черна топка космата на пътя във мене се блъсна...
Две чорапчета бели и топли очи... като лято –
мойто куче добро! Моят най-добър първи приятел
по ръката ме близна с езиче и лапа протегна.
И ме стегна жестоко отляво. От обич ме стегна...

Моят първи приятел отдавна се скита из рая...
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!

© Ники Комедвенска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно!
  • Докосващо и разтърсващо!
  • Любим!
  • Любимо! И финалът - финал, който стреля право в сърцето!
  • Не съм съгласен с това, че веднага може да го забравиш. Може би само, който е имал такъв приятел, ще разбере силата на тези взаимни чувства!
    Поздравявам те!
  • Как само ме жегна...имам 5 и ги обичам до лудост!Хубав стих!
  • Ако не запазим детското в себе си, дали човеци до края ще останем! Поздравления
  • И мен ме стегна докато четях... Моите почитания, Ники!
  • Съпреживях!
  • Не мисля, че щях да си оставя кученцето да страда така. Все ще се намери местенце за него дори и в гарсониера.
  • Леле...Майсторица си на изказа - Евалла! Щастливи празници! Дядо Зем.
  • !!!
  • Отново го прочетох. И съпреживях...
    Защото това не е просто разказано, а родено от самото сърце.
    Болка е да обичаш така...
  • Как ме стегна само!!!!! И сърцето знае същото- на обич човек така не може да научи!
  • Браво!
  • Силно, и точно докосващо стихотворение, за най-добрия .....
    Благодаря на rudin (Иван Христов), че ме "доведе" на тази страница!
  • Покъртително!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188975
  • И мен ме разплака!!! Ще го копирам и раздам на приятели...
  • Как успяваш от толкова простички и красиви истории да правиш толкова голямо изкуство! Брой ме за твой пръв почитател - приятел
  • Ники, ти твориш поетични вълшебства! А ако някой си мисли, че това е лигаво, ще му кажа, че не разбира нищо от стихове и не знае какво е обич!
  • Благодаря на всички за различните прочити и коментарите! Любомире Димов, видно от коментара ти, дори една снимка не можеш да видиш като хората. Заставам зад всяка дума, която по един или друг повод съм написала. И няма да изтрия нито един коментар - щом така съм писала за твоите "стихове", значи така мисля. На всички пожелавам успех и здраво перо!
  • Можеше да е лигаво, но не е.
    Казала си го по много хубав начин.
  • Животните ни учат на толкова много неща - да сме добри и да обичаме! Поздрави за докосващото стихотворение!
  • Невероятен стих!
    От тези... които ни учат на обичане!
  • !!!
  • Много, много добър стих! Благодаря за Поезията, Ники!
  • На много неща учат кучетата...Спомних си трите месеца, в които имах куче –едни от най–щастливите ми!Наложи се да се разделя с нея /Барбара/поради алергия, но винаги ще я помня!Благодаря, Ники!
  • Много въздействащо! Поздрави!
  • То, ходенето в рая не е по наше желание! Преди два месеца един злодей ни уби кучето! Плакахме цялото семейство за него!
    До болка познато чувство! Поздравления!
  • Даам, изключително въздействащо!
    Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Кучето е умен и верен приятел.
    И жестокият човек не го засклужава.

    В стиха има не само болка, но и дълбока философия за същността на понятието "Обич".
    Няма как да не се замисли човек - и в това е непреходното въздействие
    на творбата...
    Почитания!
  • Поздравление,Ники!
    Навремето и аз израснах (при баба ми в Сливен) с едно такова мило
    и предано черно кученце (което се казваше Джони). Припомни ми за него
    с хубавото си стихотворение. И то, като твоето кученце, ме научи на обич!

    Имаш най-искрените ми поздравления и най-високата оценка за написаното стихотворение: Младен
  • прекрасен стих и една много болна тема и за мене, Ники...
    поздравления за силата на Словото!!!

    нещо мое по темата...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=238230
  • С поздравления и от мен!
  • Няма да плача...моята Шу-шу,тя ми беше вярна и ме обичаше цели 14 години.Благодаря за прекрасния стих!
  • Силно, разплака ме!
  • Колко пъти го четох този стих, ако знаеш във ФБ...
    Бездумна съм... !
  • Ники!!!
    Разплака ме...
Propuestas
: ??:??