Отварям стар албум,
разглеждам снимките пред мен,
идва ми едно на ум:
"Какъв е този свят необикновен?"

Това дали съм аз,
със таз усмивка мила,
все едно било е преди час,
а с годините съм се променила.

Вече няма ги буклите,
няма косите чупливи,
пазя си още куклите
и мечтите игриви.

Няма го детството безгрижно,
няма го безкрайното лято,
всичко е вече толкоз различно,
всичко е вече толкоз познато.

Друг живот ввече живея ,
за други неща си мечтая,
като моряк, зърнал кея,
със спомените си играя.

Ето, пак съм на двора ,
галя котката, тя мърка,
хвърлям поглед към стобора,
където птичка хвърка.

Влизам в стаята позната,
оглеждам я нетърпеливо,
чувам шума на чешмата,
нищо не се е променило.

Трябва да приключвам,
снимки не остават вече,
в мислите си аз заключвам
това мъничко човече.