21.08.2007 г., 12:13

Моят спомен

1.4K 0 1
Отварям стар албум,
разглеждам снимките пред мен,
идва ми едно на ум:
"Какъв е този свят необикновен?"

Това дали съм аз,
със таз усмивка мила,
все едно било е преди час,
а с годините съм се променила.

Вече няма ги буклите,
няма косите чупливи,
пазя си още куклите
и мечтите игриви.

Няма го детството безгрижно,
няма го безкрайното лято,
всичко е вече толкоз различно,
всичко е вече толкоз познато.

Друг живот ввече живея ,
за други неща си мечтая,
като моряк, зърнал кея,
със спомените си играя.

Ето, пак съм на двора ,
галя котката, тя мърка,
хвърлям поглед към стобора,
където птичка хвърка.

Влизам в стаята позната,
оглеждам я нетърпеливо,
чувам шума на чешмата,
нищо не се е променило.

Трябва да приключвам,
снимки не остават вече,
в мислите си аз заключвам
това мъничко човече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...