Моят стожер
/на съпруга ми/
Не си измислен, а мъжът до мен -
стожер....от над тридесет години,
на бури устоял, не паднал в плен
на най-студените и върли зими.
Прегърнал болката, видял лъча,
който в душата ти просветва,
ти сила даде на една мечта,
изместила съдбата ни нелека.
Бъди и остани за мен мъжа -
приятелят в добро и в снеговея,
и нека заедно сме във мига
орисан ни от Бог... да преболеем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
