Строител станах по неволя,

започнах свят да си строя,

във съзнанието си градя го,

запълвам всяка празнота!

Основи сложих му безкрайни,

стените изградих от облаци сияйни,

дъгата в покрив я превърнах,

местенце райско във мечти обгърнах.

И в този свят сега живея,

във него забавлявам и се смея,

гостуват ми надеждата и любовта,

със тях обиколих света!

Пътувахме безспир,

забулени в спокойствие и мир,

но зли очи ни завидяха

и без покана връхлетяха.

Започнаха стените да рушат,

не спряха се, докато мечтите ми не оковат,

поканиха ме техен роб да бъда

и другите на тъмнина да съдя...

Завлякоха ме сенките при господаря свой,

Реалност казваше се той,

предложи ми богатство, слава,

ако своя свят изпепеля във лава

Нали затуй, що нямах, съградих го,

а с'я предлагат ми го всичко,

и изкушението с мен почна да флитува,

но фантазията ми се разбунтува...

Света аз мой не ще оставя

и на тез сенки аз ще се противопоставя,

и нищо че не е реален,

за мен е съвършен, идеален!