16 ago 2009, 15:22

Моят свят

  Poesía
1.1K 0 1

Красивият ми скъп свят,

моят измислен свят,

моят лъжлив свят.

Със синьото небе,

със зелените поляни,

със звънящата музика,

този така хубав свят,

този така свободен глас,

този така самотен свят глас.

Къде остана радостта?

Къде са усмивките?

Къде е смехът?

Защо бягаш, радост?

Защо бягаш, момиче?

Защо бягаш, дете?

Подари ми светлината,

подари ми надеждата,

подари ми сърцето си,

за да мога да живея,

за да мога да копнея,

за да мога да обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кори Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...