16 ago 2009, 15:22

Моят свят

  Poesía
1.1K 0 1

Красивият ми скъп свят,

моят измислен свят,

моят лъжлив свят.

Със синьото небе,

със зелените поляни,

със звънящата музика,

този така хубав свят,

този така свободен глас,

този така самотен свят глас.

Къде остана радостта?

Къде са усмивките?

Къде е смехът?

Защо бягаш, радост?

Защо бягаш, момиче?

Защо бягаш, дете?

Подари ми светлината,

подари ми надеждата,

подари ми сърцето си,

за да мога да живея,

за да мога да копнея,

за да мога да обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кори Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...