Красивият ми скъп свят,
моят измислен свят,
моят лъжлив свят.
Със синьото небе,
със зелените поляни,
със звънящата музика,
този така хубав свят,
този така свободен глас,
този така самотен свят глас.
Къде остана радостта?
Къде са усмивките?
Къде е смехът?
Защо бягаш, радост?
Защо бягаш, момиче?
Защо бягаш, дете?
Подари ми светлината,
подари ми надеждата,
подари ми сърцето си,
за да мога да живея,
за да мога да копнея,
за да мога да обичам.
© Кори Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
