16 авг. 2009 г., 15:22

Моят свят

1.1K 0 1

Красивият ми скъп свят,

моят измислен свят,

моят лъжлив свят.

Със синьото небе,

със зелените поляни,

със звънящата музика,

този така хубав свят,

този така свободен глас,

този така самотен свят глас.

Къде остана радостта?

Къде са усмивките?

Къде е смехът?

Защо бягаш, радост?

Защо бягаш, момиче?

Защо бягаш, дете?

Подари ми светлината,

подари ми надеждата,

подари ми сърцето си,

за да мога да живея,

за да мога да копнея,

за да мога да обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кори Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...