15 ago 2007, 15:21

Моят свят

  Poesía
1K 0 25
 

МОЯТ СВЯТ

 

В този свят коварен и студен,

осъдени сме на раздяла.

До теб стоя, а ти до мен,

но любовта ни не е цяла.

 


В този свят с измислени лица

и с маски на любезни хора,

са побелели нашите сърца

от радост - не, от болка и умора.

 


В този свят на грешници и грешки,

безнадеждни, измъчени, унили

сме хора пак - царе и пешки

и всеки чашата с отрова пил е.

 


В този свят уж двама сме, но не,

защото всеки своя свят си  има,

защото сме в различни светове,

защото там вилнее вечна зима.

 


В този свят на грешки, без осъдени,

ще можем ли да стоплим ледовете,

Ще бъдем ли отново   влюбени,

ще съберем ли пак отново световете?

merigold

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам Нели, че за теб е уникално!Благодаря!
  • Уникално!
    Страшно много ми хареса
  • Благодаря!Като проговориш ...можеш да ми кажеш!
  • Току що го прочетох........и онемях!!!!
  • Благодаря ти Венец Измислен. Радвам се, че съм те зарадвалаБлагодаря и на Кирил Кирилов за хубавите и искрени думи.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....