Моят свят

Poesía » Civil

963 1 2

Моят свят

Усмивка сияйна на малко дете,

полет на птици две в синьо небе,

вятър- немирник в моминска коса,

тревата, окъпана в нежна роса-

песенен звън е това в мойта душа!

Старата къща, която мълчи,

залез, окъпан в златисти лъчи,

светлина, заискряла в твойте очи,

дъгата усмихната в дъждовния ден-

всичко това е частица от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pavka44 (Павлина Иванова)

Благодаря, Митиван! Чувствам се като ученичка, на която са писали "отличен"...

2019-03-14T17:17:18+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Павлина, стихът ти е много вълнуващ и образен! Чета и сякаш виждам полета на твоята душа, с такива искрени чувства... Картината, която си описала, е запомняща и човек, ако има в себе си поетична душа, просто няма как да не я запомни! Удивлявам се, че никой до сега не го е забелязал
Моите поздравления!

2019-03-07T15:23:32+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0