Моят свят

Poesía » Civil

964 1 2

Моят свят

Усмивка сияйна на малко дете,

полет на птици две в синьо небе,

вятър- немирник в моминска коса,

тревата, окъпана в нежна роса-

песенен звън е това в мойта душа!

Старата къща, която мълчи,

залез, окъпан в златисти лъчи,

светлина, заискряла в твойте очи,

дъгата усмихната в дъждовния ден-

всичко това е частица от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pavka44 (Павлина Иванова)

Благодаря, Митиван! Чувствам се като ученичка, на която са писали "отличен"...

2019-03-14T17:17:18+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Павлина, стихът ти е много вълнуващ и образен! Чета и сякаш виждам полета на твоята душа, с такива искрени чувства... Картината, която си описала, е запомняща и човек, ако има в себе си поетична душа, просто няма как да не я запомни! Удивлявам се, че никой до сега не го е забелязал
Моите поздравления!

2019-03-07T15:23:32+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0