pavka44 (Павлина Иванова)

Зима 🇧🇬

Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2022-12-09T18:59:15+02:00 695

Присъствие 🇧🇬

ПРИСЪСТВИЕ
Не ще избягам никога от вас!
Ще бъда в утро засияло,
посрещнало деня.
Ще бъда с вятъра, разбудил ...

pavka44

Poesía

2022-12-04T08:06:25+02:00 572

Снежна балада 🇧🇬

Снежна балада
Небето- сиво и сърдито,
на вятъра шепти в ухото:
"Събуждай се! Навън вали!
Сняг пада! Пада сняг! Бяло е!" ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2021-12-16T06:48:08+02:00 1.1K 1

Зима 🇧🇬

Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2021-12-12T20:23:34+02:00 862 2

Сняг 🇧🇬

СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2021-12-01T09:57:08+02:00 1.1K

Има... 🇧🇬

Има...
Има думи- кажеш и забравиш,
има думи- цял живот се помнят.
Твойте думи като нежна ласка галят,
като майчина прегръдка топлят. ...

pavka44

Poesía » De amor

2020-01-02T23:40:51+02:00 1K

Стихия 🇧🇬

Стъмни се изведнъж.
Облаци притиснаха полето
и дъжд оловен птиците подгони.
Бурен вятър класовете залюля.
И селото се изпоплаши, ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2019-12-29T20:19:17+02:00 1K

Илюзия 🇧🇬

Илюзия ли е небето,
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята, ...

pavka44

Poesía » Civil

2019-09-01T17:09:59+03:00 906

Волен вятър 🇧🇬

Волен вятър косите ми роши,
волно ехо над поле ехти,
волна мисъл в небето полита,
някой волна песен реди...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2019-08-27T09:05:19+03:00 886

Объркано 🇧🇬

Объркано
Облаци неканени,
изгрева ни скриха...
Ветрове настръхнали,
с мощен глас завиха... ...

pavka44

Poesía » Civil

2019-07-25T13:17:47+03:00 891

Песен за Алтимир 🇧🇬

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...

pavka44

Poesía » Civil

2019-07-20T08:17:26+03:00 1.6K 2

Лятото 🇧🇬

Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ...

pavka44

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-07-17T08:37:34+03:00 1K

Жега и Бетовен 🇧🇬

Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небос ...

pavka44

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-03-14T09:01:59+02:00 1.1K

Рапсодия в синьо 🇧🇬

О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2018-12-30T18:18:03+02:00 996 5

Моят свят 🇧🇬

Моят свят
Усмивка сияйна на малко дете,
полет на птици две в синьо небе,
вятър- немирник в моминска коса,
тревата, окъпана в нежна роса- ...

pavka44

Poesía » Civil

2018-11-22T22:24:31+02:00 959 1 2

Имане 🇧🇬

Това, което имам, е моето утро -
слънчево или сиво,
пролетно или лятно,
есенно или зимно -- все едно -
това утро си е мое! ...

pavka44

Poesía » Verso libre

2018-09-26T19:18:11+03:00 797 1

Намръщеният ден 🇧🇬

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

pavka44

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2018-08-31T20:52:17+03:00 1.2K 2

Лятна вечер 🇧🇬

Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...

pavka44

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2018-08-12T10:10:58+03:00 1.1K 2

Завръщане 🇧🇬

(сонет)
Защо тъй често в детството се връщам
и сещам странна някаква наслада?
Дали защото в сива есен, късна,
все бродя в спомените? А бях млада!... ...

pavka44

Poesía » Civil, Formas fijas

2018-07-19T22:49:25+03:00 1K 1 3

Пролетна закачка 🇧🇬

Що за пролетна шега –
сняг на Първа пролет заваля!
Небето- сиво и сърдито,
прихлупи къщи ядовито.
Като бели перушинки ...

pavka44

Poesía » De humor

2018-03-25T16:21:52+03:00 1.1K

Никога 🇧🇬

От мене никога не ще избягаш,
не се опитвай, сили не хаби.
Заключен здраво си в сърцето ми
и там ще си, докато обичта гори.
Аз търся твоите пътища в живота, ...

pavka44

Poesía » Civil

2018-03-23T01:32:25+02:00 870 1

Среща 🇧🇬

Когато някой ден случайно
тя при тебе спре,
когато с галещ поглед
докосне твоето сърце,
недей я пита с изненада ...

pavka44

Poesía » De amor

2018-02-27T23:36:17+02:00 909 1

Богатство 🇧🇬

Богатство
Имам те навсякъде, във всичко.
Имам те и да не си до мен.
Имам те във мислите си скрито.
Имам те през дългия ми ден. ...

pavka44

Poesía » De amor

2018-01-19T22:50:12+02:00 835 1

Не те пускам, обич моя... 🇧🇬

Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...

pavka44

Prosa » Relatos

2018-01-13T01:24:11+02:00 1K 1

Възможно е... 🇧🇬

Възможно е...
Любувай се все още вечер на Луната,
радвай се още и на трепкащи звезди!
Не загасвай от очите сини светлината
и нека празнично, ...

pavka44

Poesía » Otra

2018-01-05T20:19:30+02:00 812

Ден 🇧🇬

ДЕН
През мъглява синева слънцето огрява
заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец да си играе
със заснежени клони. ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2017-12-26T22:37:39+02:00 983 3

Есенни напеви 🇧🇬

Есенни напеви
Падат есенни листа,
вятър лудо ги пилее,
вредом стеле се мъгла,
а душата ми копнее... ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2017-12-06T00:56:15+02:00 910 2

Очакване 🇧🇬

Очакване
Повя ветрец и болката ми взе,
отнесе я далеч в безкрая.
Дали при тебе тя ще спре,
да ти разкаже как сърцето ми ридае ...

pavka44

Poesía » De amor

2017-10-19T00:37:15+03:00 835 2

Защо? 🇧🇬

Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...

pavka44

Poesía » Civil

2017-10-13T21:27:05+03:00 1K 3

Сивота 🇧🇬

Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене ...

pavka44

Poesía » De humor, Otra

2017-09-20T08:36:29+03:00 985

Докога? 🇧🇬

Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства, ...

pavka44

Poesía » De amor

2017-09-01T08:20:14+03:00 883 2

Импресия 🇧🇬

Импресия
Слънцето зад облак сив се скри,
денят наметна сива риза.
Листенцата притвориха очи
от целувката на бриза. ...

pavka44

Poesía » Del paisaje

2017-08-21T14:59:06+03:00 970 3

Писмо до Създателя 🇧🇬

Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ...

pavka44

Ensayos » Personales

2017-08-04T22:40:53+03:00 1.4K 2

Съмнения 🇧🇬

Все по-често телефонът ми
напразно ти звъни
и аз изтръпвам в мисли нежелани.
Защо ли твоята душа мълчи?
Какви ли тайни криеш неразбрани? ...

pavka44

Poesía » De amor

2017-08-03T21:38:09+03:00 817

Усещане 🇧🇬

Палавникът вятър долетя отнейде
и сред клоните на буйните тополи
за малко се поспря.
Зашепна нещо на ушенце
на засребрелите листа, ...

pavka44

Poesía » Verso libre

2017-08-03T09:59:25+03:00 780 2

Молба 🇧🇬

/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина, ...

pavka44

Poesía » Civil

2017-08-01T14:52:59+03:00 1K 9

Съдба 🇧🇬

Съдба
ТЯ е във възрастта на старостта,
по дух е бедна богаташка.
Бяга след поредната мечта,
не сеща участта си сиромашка. ...

pavka44

Poesía » Civil

2017-07-28T18:00:57+03:00 1.6K 2 4

Факт 🇧🇬

Факт
Младостта си отиде, старостта е в разгар.
Боже, колко смешна е мойта орис сега,
че душата е жива, още пълна с мечти;
че сърцето до лудост бие в мойте гърди; ...

pavka44

Poesía » Otra

2017-07-27T23:45:34+03:00 1.3K 5

Говори ми 🇧🇬

Говори ми
Говори ми! Говори ми много, тихо.
Какво? Не питай.
По някакъв свой път ти при мен дойде.
При мен си! Остани! ...

pavka44

Poesía » De amor

2017-07-26T22:42:17+03:00 879

Обич 🇧🇬

Обич
Боже, колко те обичам, мой странен и непредвидим живот! Обичам всеки миг от дългите ми неспокойни дни. Макар и да съм сама, щастлива съм, че те живея.
Обичам те с твойта пъстрота, Живот! Обичам ветровете ти-ту леки, галещи лицето ми; ту рошещи косите; ту бурни и студени, хапещи страните ми.
Оби ...

pavka44

Ensayos » Otros

2017-07-25T23:17:45+03:00 1.4K 3