Моят свят

Poetry » Civic

970 1 2

Моят свят

Усмивка сияйна на малко дете,

полет на птици две в синьо небе,

вятър- немирник в моминска коса,

тревата, окъпана в нежна роса-

песенен звън е това в мойта душа!

Старата къща, която мълчи,

залез, окъпан в златисти лъчи,

светлина, заискряла в твойте очи,

дъгата усмихната в дъждовния ден-

всичко това е частица от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavka44 (Павлина Иванова)

Благодаря, Митиван! Чувствам се като ученичка, на която са писали "отличен"...

2019-03-14T17:17:18+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Павлина, стихът ти е много вълнуващ и образен! Чета и сякаш виждам полета на твоята душа, с такива искрени чувства... Картината, която си описала, е запомняща и човек, ако има в себе си поетична душа, просто няма как да не я запомни! Удивлявам се, че никой до сега не го е забелязал
Моите поздравления!

2019-03-07T15:23:32+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0