Моят свят

Poetry » Civic

961 1 2

Моят свят

Усмивка сияйна на малко дете,

полет на птици две в синьо небе,

вятър- немирник в моминска коса,

тревата, окъпана в нежна роса-

песенен звън е това в мойта душа!

Старата къща, която мълчи,

залез, окъпан в златисти лъчи,

светлина, заискряла в твойте очи,

дъгата усмихната в дъждовния ден-

всичко това е частица от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavka44 (Павлина Иванова)

Благодаря, Митиван! Чувствам се като ученичка, на която са писали "отличен"...

2019-03-14T17:17:18+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Павлина, стихът ти е много вълнуващ и образен! Чета и сякаш виждам полета на твоята душа, с такива искрени чувства... Картината, която си описала, е запомняща и човек, ако има в себе си поетична душа, просто няма как да не я запомни! Удивлявам се, че никой до сега не го е забелязал
Моите поздравления!

2019-03-07T15:23:32+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0