28 jul 2010, 14:52

Моят свят се побира във шепи

992 0 8

 

ПРИКАЗКА

 

... за да оживее любовта ни...


 

Моят свят се побира във шепи -

разпервам отново криле,

и над делнични грижи унесено

политам в ръце със сърце.

 

Кротко вдишвам от нашата вяра

и надеждата нося във мен -  

там за теб и за мен съграждам

дом невиждан от никой до днес.

 

Тук стените дори са наистина

изтъкани с любов и мечта,

и през хола ни – чиста и изворна,

лъкатуши красива река.

 

В друга стая дърво е израснало -

приютява ни в сумрачен злак

и светулки танцуват омаяни

над съня ни от песен и мак.

 

Моят свят се побира във шепи,

в твойте длани притихвам с любов,

и усещам как в теб и в мен
тихо ражда се нашият свят нов.

 

Бургас,

15.01.2010 

 


www.spiritofburgas.web244.com


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....