28 jul 2010, 14:52

Моят свят се побира във шепи

995 0 8

 

ПРИКАЗКА

 

... за да оживее любовта ни...


 

Моят свят се побира във шепи -

разпервам отново криле,

и над делнични грижи унесено

политам в ръце със сърце.

 

Кротко вдишвам от нашата вяра

и надеждата нося във мен -  

там за теб и за мен съграждам

дом невиждан от никой до днес.

 

Тук стените дори са наистина

изтъкани с любов и мечта,

и през хола ни – чиста и изворна,

лъкатуши красива река.

 

В друга стая дърво е израснало -

приютява ни в сумрачен злак

и светулки танцуват омаяни

над съня ни от песен и мак.

 

Моят свят се побира във шепи,

в твойте длани притихвам с любов,

и усещам как в теб и в мен
тихо ражда се нашият свят нов.

 

Бургас,

15.01.2010 

 


www.spiritofburgas.web244.com


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...