28 июл. 2010 г., 14:52

Моят свят се побира във шепи

994 0 8

 

ПРИКАЗКА

 

... за да оживее любовта ни...


 

Моят свят се побира във шепи -

разпервам отново криле,

и над делнични грижи унесено

политам в ръце със сърце.

 

Кротко вдишвам от нашата вяра

и надеждата нося във мен -  

там за теб и за мен съграждам

дом невиждан от никой до днес.

 

Тук стените дори са наистина

изтъкани с любов и мечта,

и през хола ни – чиста и изворна,

лъкатуши красива река.

 

В друга стая дърво е израснало -

приютява ни в сумрачен злак

и светулки танцуват омаяни

над съня ни от песен и мак.

 

Моят свят се побира във шепи,

в твойте длани притихвам с любов,

и усещам как в теб и в мен
тихо ражда се нашият свят нов.

 

Бургас,

15.01.2010 

 


www.spiritofburgas.web244.com


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...