28 июл. 2010 г., 14:52

Моят свят се побира във шепи

993 0 8

 

ПРИКАЗКА

 

... за да оживее любовта ни...


 

Моят свят се побира във шепи -

разпервам отново криле,

и над делнични грижи унесено

политам в ръце със сърце.

 

Кротко вдишвам от нашата вяра

и надеждата нося във мен -  

там за теб и за мен съграждам

дом невиждан от никой до днес.

 

Тук стените дори са наистина

изтъкани с любов и мечта,

и през хола ни – чиста и изворна,

лъкатуши красива река.

 

В друга стая дърво е израснало -

приютява ни в сумрачен злак

и светулки танцуват омаяни

над съня ни от песен и мак.

 

Моят свят се побира във шепи,

в твойте длани притихвам с любов,

и усещам как в теб и в мен
тихо ражда се нашият свят нов.

 

Бургас,

15.01.2010 

 


www.spiritofburgas.web244.com


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...