Jul 28, 2010, 2:52 PM

Моят свят се побира във шепи

  Poetry » Love
990 0 8

 

ПРИКАЗКА

 

... за да оживее любовта ни...


 

Моят свят се побира във шепи -

разпервам отново криле,

и над делнични грижи унесено

политам в ръце със сърце.

 

Кротко вдишвам от нашата вяра

и надеждата нося във мен -  

там за теб и за мен съграждам

дом невиждан от никой до днес.

 

Тук стените дори са наистина

изтъкани с любов и мечта,

и през хола ни – чиста и изворна,

лъкатуши красива река.

 

В друга стая дърво е израснало -

приютява ни в сумрачен злак

и светулки танцуват омаяни

над съня ни от песен и мак.

 

Моят свят се побира във шепи,

в твойте длани притихвам с любов,

и усещам как в теб и в мен
тихо ражда се нашият свят нов.

 

Бургас,

15.01.2010 

 


www.spiritofburgas.web244.com


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...