1 jun 2013, 11:03

Моят учител 

  Poesía » Filosófica
567 0 0

И ти ли с отровни стрели ме прониза,

и ти ли със свойта тъга ме наказа?!

А мислех, че блудният син 

на сестра не посяга!

Ненужни! - Нека!

Падам, в миг на слабост,

но стрелите измъквам,

обзема ме радост!

От тебе получих ценни уроци,

научих и много за свойте пороци.

Научих да обичам със открита рана,

научих, че за приятелство

са нужни двама!

© Снежа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??