1 июн. 2013 г., 11:03

Моят учител 

  Поэзия » Философская
569 0 0

И ти ли с отровни стрели ме прониза,

и ти ли със свойта тъга ме наказа?!

А мислех, че блудният син 

на сестра не посяга!

Ненужни! - Нека!

Падам, в миг на слабост,

но стрелите измъквам,

обзема ме радост!

От тебе получих ценни уроци,

научих и много за свойте пороци.

Научих да обичам със открита рана,

научих, че за приятелство

са нужни двама!

© Снежа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??