Jun 1, 2013, 11:03 AM

Моят учител 

  Poetry » Phylosophy
570 0 0

И ти ли с отровни стрели ме прониза,

и ти ли със свойта тъга ме наказа?!

А мислех, че блудният син 

на сестра не посяга!

Ненужни! - Нека!

Падам, в миг на слабост,

но стрелите измъквам,

обзема ме радост!

От тебе получих ценни уроци,

научих и много за свойте пороци.

Научих да обичам със открита рана,

научих, че за приятелство

са нужни двама!

© Снежа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??