20 mar 2011, 13:38

Моят вълк

2.2K 0 0

Моят вълк бе единак,
в една гора сме расли.
Аз със глутница вървях,
а той бе сам и властен.
Храна донесе за из път,
в краката ми я сложи,
отдалечи се и любовта запази.
С бързи леки стъпки,
правеше си път - порасна,
стана търсен - мъжки вълк,
машина за убиване.
Очите му все бяха замъглени,
вратът - дебел,
с едър лъскав косъм.
Опитаха да го пречупят
и глутниците братя
нападаха врата му.
Ловджии слагаха капани,
раняваха го люто,
все дълбоки рани,
до кокал раздрани.
На РИЛА се прибира
и мене гладен търси,
аз ближех тези болки,
със сълзи ги лекувах.
Сърцето беше чисто - а как убива само.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Д Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...