10 dic 2016, 23:48  

Мойта Афродита земната

551 0 0

Аз търсих, търсих

                        свойта Афродита,

сред грохота

                        на разбеснели се вълни!

Едва ли ще остане

                        неоткрита –

ранима –

                в пазвата на хорските мълви!?

Цял живот –

                в  тази синева се взирах!

Уморен

            с годините –

                                   я чаках на брега!

Легенди за русалките събирах!

Побелял от спомени –

                                   вярвам и сега,

ще дойде на кораб

                        с алени платна –

от приказките..!!!

... Но в мидичката скрита,

                                   мълчалива, земна –

                                               тя до мен била!?

А къде ли не душата ми се скита –

да открия –

                        перличката неоткрита!!!

 

6:20 ч. 31 май 2014 г.

на брега на Егея                                Шани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...