10.12.2016 г., 23:48  

Мойта Афродита земната

550 0 0

Аз търсих, търсих

                        свойта Афродита,

сред грохота

                        на разбеснели се вълни!

Едва ли ще остане

                        неоткрита –

ранима –

                в пазвата на хорските мълви!?

Цял живот –

                в  тази синева се взирах!

Уморен

            с годините –

                                   я чаках на брега!

Легенди за русалките събирах!

Побелял от спомени –

                                   вярвам и сега,

ще дойде на кораб

                        с алени платна –

от приказките..!!!

... Но в мидичката скрита,

                                   мълчалива, земна –

                                               тя до мен била!?

А къде ли не душата ми се скита –

да открия –

                        перличката неоткрита!!!

 

6:20 ч. 31 май 2014 г.

на брега на Егея                                Шани

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...