Dec 10, 2016, 11:48 PM  

Мойта Афродита земната

  Poetry » Love
552 0 0

Аз търсих, търсих

                        свойта Афродита,

сред грохота

                        на разбеснели се вълни!

Едва ли ще остане

                        неоткрита –

ранима –

                в пазвата на хорските мълви!?

Цял живот –

                в  тази синева се взирах!

Уморен

            с годините –

                                   я чаках на брега!

Легенди за русалките събирах!

Побелял от спомени –

                                   вярвам и сега,

ще дойде на кораб

                        с алени платна –

от приказките..!!!

... Но в мидичката скрита,

                                   мълчалива, земна –

                                               тя до мен била!?

А къде ли не душата ми се скита –

да открия –

                        перличката неоткрита!!!

 

6:20 ч. 31 май 2014 г.

на брега на Егея                                Шани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...