20 abr 2007, 10:10

Моята България

  Poesía
740 0 3
Отново за живот си жадна, България моя, ти възкръсна!
Отново ти жадуваш да влезеш в нашите сърца.
Очи печални, мрачни от болка и гняв ти разпръсна,
стана пак чиста и светла като утринна зора.

България, аз не те забравих, помня те и ще те помня всеки ден.
Знам какво ти сториха турци и душмани.
Но знай, че ти винаги си била и ще бъдеш с мен.
И след милиони години моят дух не ще те остави.

Българска земя, нека твоята земя бъде моето легло,
нека твоят сняг да бъде завивката моя.
Нека твоите поля да бъдат моето седло,
нека бъдеш мойта Троя.

Искам вятърът ти гръмоносен да е мой брат, на който да си опра нощем главата.
Искам твоите казанлъшки рози да са двете ми очи.
България, знам, ти си на болката и страданието земята,
която е минала през хиляди беди за всички нас.

Но 3-ти Март винаги ще си те спомня като победителка добра.
Ще се сещам какво за теб направиха дедите ми, твоите деца.
България, на 3-ти март българи ще празнуват.
Нима не го разбра?
Всяка твоя капка ще спася.

Нека плюят, нека казват лоши думи по твой адрес, но аз знам колко много постигнахме.
Знам какво направихме всички ние и как сме се борили и още си се борим.
През робства мръсни като стрела ние преминахме.
... и тези хули ще преборим.

България, благодаря ти за моята земя, благодаря ти, че те има.
Благодаря за твоят нежен смях, с който с радост аз се будя.
Българийо, скъпа мила,
страна на нежност и на чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много.Наистина обичам родината си и не бих я заменила за нищо.Въпреки всичко.
  • Браво Мими!!!
    Такава обич към България се усеща в стиха ти,
    че направо ме разплаква! Браво!!!6
  • Благодарност, че я има!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....