20 апр. 2007 г., 10:10

Моята България

739 0 3
Отново за живот си жадна, България моя, ти възкръсна!
Отново ти жадуваш да влезеш в нашите сърца.
Очи печални, мрачни от болка и гняв ти разпръсна,
стана пак чиста и светла като утринна зора.

България, аз не те забравих, помня те и ще те помня всеки ден.
Знам какво ти сториха турци и душмани.
Но знай, че ти винаги си била и ще бъдеш с мен.
И след милиони години моят дух не ще те остави.

Българска земя, нека твоята земя бъде моето легло,
нека твоят сняг да бъде завивката моя.
Нека твоите поля да бъдат моето седло,
нека бъдеш мойта Троя.

Искам вятърът ти гръмоносен да е мой брат, на който да си опра нощем главата.
Искам твоите казанлъшки рози да са двете ми очи.
България, знам, ти си на болката и страданието земята,
която е минала през хиляди беди за всички нас.

Но 3-ти Март винаги ще си те спомня като победителка добра.
Ще се сещам какво за теб направиха дедите ми, твоите деца.
България, на 3-ти март българи ще празнуват.
Нима не го разбра?
Всяка твоя капка ще спася.

Нека плюят, нека казват лоши думи по твой адрес, но аз знам колко много постигнахме.
Знам какво направихме всички ние и как сме се борили и още си се борим.
През робства мръсни като стрела ние преминахме.
... и тези хули ще преборим.

България, благодаря ти за моята земя, благодаря ти, че те има.
Благодаря за твоят нежен смях, с който с радост аз се будя.
Българийо, скъпа мила,
страна на нежност и на чудеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много.Наистина обичам родината си и не бих я заменила за нищо.Въпреки всичко.
  • Браво Мими!!!
    Такава обич към България се усеща в стиха ти,
    че направо ме разплаква! Браво!!!6
  • Благодарност, че я има!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...