20 апр. 2007 г., 10:10

Моята България

736 0 3
Отново за живот си жадна, България моя, ти възкръсна!
Отново ти жадуваш да влезеш в нашите сърца.
Очи печални, мрачни от болка и гняв ти разпръсна,
стана пак чиста и светла като утринна зора.

България, аз не те забравих, помня те и ще те помня всеки ден.
Знам какво ти сториха турци и душмани.
Но знай, че ти винаги си била и ще бъдеш с мен.
И след милиони години моят дух не ще те остави.

Българска земя, нека твоята земя бъде моето легло,
нека твоят сняг да бъде завивката моя.
Нека твоите поля да бъдат моето седло,
нека бъдеш мойта Троя.

Искам вятърът ти гръмоносен да е мой брат, на който да си опра нощем главата.
Искам твоите казанлъшки рози да са двете ми очи.
България, знам, ти си на болката и страданието земята,
която е минала през хиляди беди за всички нас.

Но 3-ти Март винаги ще си те спомня като победителка добра.
Ще се сещам какво за теб направиха дедите ми, твоите деца.
България, на 3-ти март българи ще празнуват.
Нима не го разбра?
Всяка твоя капка ще спася.

Нека плюят, нека казват лоши думи по твой адрес, но аз знам колко много постигнахме.
Знам какво направихме всички ние и как сме се борили и още си се борим.
През робства мръсни като стрела ние преминахме.
... и тези хули ще преборим.

България, благодаря ти за моята земя, благодаря ти, че те има.
Благодаря за твоят нежен смях, с който с радост аз се будя.
Българийо, скъпа мила,
страна на нежност и на чудеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много.Наистина обичам родината си и не бих я заменила за нищо.Въпреки всичко.
  • Браво Мими!!!
    Такава обич към България се усеща в стиха ти,
    че направо ме разплаква! Браво!!!6
  • Благодарност, че я има!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...