30 abr 2015, 23:56

Моята цветна сюита

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Обичам вечерната цветна сюита,

когато слънцето кротко си отива,

а небето сменя цветовете си

през златно, вихрено червено

до приспивно лилаво.

Диря от самолет

пори небесната феерия,

хванал от най-високото горе,

шоуто от цвят, блясък и музика

на чудото, 

наречено залез.

Пет мига безвремие...

Десет маха на химерните ми крила...

Ииии... Хоп!

Прегръдка на два чифта детски ръчички

и бебешки плач,

понесен в топли мъжки ръце,

ме приземяват

към моята истинска

вечерна 

сюита.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ада Джио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • просто прелест... стопли ми душата
    и сърцето... браво за този стих!
  • Тази прегръдка е всичко за което има смисъл да живеем! Харесах!
  • Щастието да си млада майка, под красиво залязващо небе, е вълнуващо преживяване, Адажиото, майсторски предадено от теб. Харесах и те поздравявам за творбата!
  • О, добри попадения виждам тук!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...