Моята цветна сюита

adagioto (Ада Джио)
9 25

30 abr 2015, 23:56

Poesía » Otra

1273 0 4

Обичам вечерната цветна сюита,

когато слънцето кротко си отива,

а небето сменя цветовете си

през златно, вихрено червено

до приспивно лилаво.

Диря от самолет

пори небесната феерия,

хванал от най-високото горе,

шоуто от цвят, блясък и музика

на чудото,

наречено залез.

Пет мига безвремие...

Десет маха на химерните ми крила...

Ииии... Хоп!

Прегръдка на два чифта детски ръчички

и бебешки плач,

понесен в топли мъжки ръце,

ме приземяват

към моята истинска

вечерна

сюита.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2015-05-15T11:40:07+03:00

просто прелест... стопли ми душата
и сърцето... браво за този стих!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-05-01T06:57:28+03:00

Тази прегръдка е всичко за което има смисъл да живеем! Харесах!
vega666 (Младен Мисана)

2015-05-01T00:19:11+03:00

Щастието да си млада майка, под красиво залязващо небе, е вълнуващо преживяване, Адажиото, майсторски предадено от теб. Харесах и те поздравявам за творбата!
toxin (Таня Донова)

2015-04-30T23:56:57+03:00

О, добри попадения виждам тук!