Обичам вечерната цветна сюита,
когато слънцето кротко си отива,
а небето сменя цветовете си
през златно, вихрено червено
до приспивно лилаво.
Диря от самолет
пори небесната феерия,
хванал от най-високото горе,
шоуто от цвят, блясък и музика
на чудото,
наречено залез.
Пет мига безвремие...
Десет маха на химерните ми крила...
Ииии... Хоп!
Прегръдка на два чифта детски ръчички
и бебешки плач,
понесен в топли мъжки ръце,
ме приземяват
към моята истинска
вечерна
сюита.
© Ада Джио Все права защищены
и сърцето... браво за този стих!