30.04.2015 г., 23:56

Моята цветна сюита

1.6K 0 4

Обичам вечерната цветна сюита,

когато слънцето кротко си отива,

а небето сменя цветовете си

през златно, вихрено червено

до приспивно лилаво.

Диря от самолет

пори небесната феерия,

хванал от най-високото горе,

шоуто от цвят, блясък и музика

на чудото, 

наречено залез.

Пет мига безвремие...

Десет маха на химерните ми крила...

Ииии... Хоп!

Прегръдка на два чифта детски ръчички

и бебешки плач,

понесен в топли мъжки ръце,

ме приземяват

към моята истинска

вечерна 

сюита.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ада Джио Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • просто прелест... стопли ми душата
    и сърцето... браво за този стих!
  • Тази прегръдка е всичко за което има смисъл да живеем! Харесах!
  • Щастието да си млада майка, под красиво залязващо небе, е вълнуващо преживяване, Адажиото, майсторски предадено от теб. Харесах и те поздравявам за творбата!
  • О, добри попадения виждам тук!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...