13 abr 2019, 23:30

Моята дъга

  Poesía » Civil, Otra
1.2K 4 10

Нарисувах си дъга,

не със четка и бои, а със цветя!

Грейнаха огнени макове по средата -

побрали цялата жарава на земята,

с нежния си аромат от Долината

до него  розите се наредиха ароматни,

с маргаритки бяло вплетох,

с нарциси и първото кокиче го доплетох;

жълти и оранжеви лалета

затрептяха като празнични конфети;

цяла нива от тинтява, незабравка и синчец,

като пролетно небе, се намести в цветния венец!

Люлякът и той, лилаво-виолетен,

в пъстрата палитра се преплете;

най-накрая  за баланс гори зелени

включиха се най-навреме,

Не дъга, а на нашата земя

всичката ѝ красота

имам си на моята стена,

та когато вън завие люта зима,

на родината ни мила

топлината да си имам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ссссс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...