Моята дъга
Нарисувах си дъга,
не със четка и бои, а със цветя!
Грейнаха огнени макове по средата -
побрали цялата жарава на земята,
с нежния си аромат от Долината
до него розите се наредиха ароматни,
с маргаритки бяло вплетох,
с нарциси и първото кокиче го доплетох;
жълти и оранжеви лалета
затрептяха като празнични конфети;
цяла нива от тинтява, незабравка и синчец,
като пролетно небе, се намести в цветния венец!
Люлякът и той, лилаво-виолетен,
в пъстрата палитра се преплете;
най-накрая за баланс гори зелени
включиха се най-навреме,
Не дъга, а на нашата земя
всичката ѝ красота
имам си на моята стена,
та когато вън завие люта зима,
на родината ни мила
топлината да си имам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ссссс Всички права запазени
