Моята есен
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо;
надежда, че след зима люта, зла
отново ще открия пак зараждаща
оная сила - силата на любовта.
И няма да съм толкова наплашена
от празнотата в мойта самота.
Един очаквам - любящия, онзи,
видял в мен ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо;
надежда, че след зима люта, зла
отново ще открия пак зараждаща
оная сила - силата на любовта.
И няма да съм толкова наплашена
от празнотата в мойта самота.
Един очаквам - любящия, онзи,
видял в мен ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
