petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
5 jun 2006, 22:57

Моята есен 

  Poesía
589 0 3
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.

И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо;
надежда, че след зима люта, зла
отново ще открия пак зараждаща
оная сила - силата на любовта.

И няма да съм толкова наплашена
от празнотата в мойта самота.
Един очаквам - любящия, онзи,
видял в мен ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Петя, здравей!!!
    Чудесно стихче си написала!!! Поздрави!!!
  • Привет!При мен,пък,е точно обратното:финалът ми хареса най-много.
    "от празнотата в мойта самота"!!!6!
  • Хех, първият куплет ме грабна, с тези сравнения.... ама нататък..нещо не се връзва, особено последните 4 реда..Мисля, че имат нужда от преработка и по-други сравнения.Обаче замисълът ти ми харесва.
Propuestas
: ??:??