Jun 5, 2006, 10:57 PM

Моята есен

  Poetry
717 0 3
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.

И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо;
надежда, че след зима люта, зла
отново ще открия пак зараждаща
оная сила - силата на любовта.

И няма да съм толкова наплашена
от празнотата в мойта самота.
Един очаквам - любящия, онзи,
видял в мен ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Петя, здравей!!!
    Чудесно стихче си написала!!! Поздрави!!!
  • Привет!При мен,пък,е точно обратното:финалът ми хареса най-много.
    "от празнотата в мойта самота"!!!6!
  • Хех, първият куплет ме грабна, с тези сравнения.... ама нататък..нещо не се връзва, особено последните 4 реда..Мисля, че имат нужда от преработка и по-други сравнения.Обаче замисълът ти ми харесва.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...