27 may 2016, 15:07

Моята книжка

  Poesía
499 0 0

Малка книжка подпечатах и публикувах,

благодаря Ви, че доверие ми гласувахте.

За тези, които не знаят ще уточня:

книгата няма възраст, пол, раса.. а Душа.

В нея събрани са няколко глави -

за всеки да има по нещо. Нали?!

На вид стиховете са различни.
(недей мисли, че са меланхолични)
По ноти са еднакви - ти и аз,

и казват всичко 'дето има в нас:

веднъж са позитивни - за настроение,
друг път - сериозни (парченца от мен са),
някои - са силно любовни и "разтърсват",

а останалите от реалността към приказки те връщат.
От моята гама съм дала за всеки,

просто чети със сърцето, Човеко.
Не е трудно да хванеш посланието

щом дори е написано в заглавието -

"Усмивки в рими". За теб и за мен.

С усмивка да започваш всеки свой ден!

 

P.S.: Има ги в книжарничка една
в морската столица е най-голямата.

Скоро, очаквай да дойде и при теб.

Нека само имаме желание и късмет.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...