20 jun 2006, 8:03

Моята крепост 

  Poesía
1048 0 5

Моята крепост


От безброй устни отпивах,

пораждах грешка след грешка,

все с различни опитвах,

всяка радяла бе тежка.

Безброй сърца раних

и от толкова бях ранена,

любов никъде не открих,

от съдбата си бях сломена.


Тъй различни характери срещах,

а в любовта те бяха еднакви,

горди измамници вечно обичах,

оплитах се в заблуди лукави.


От мечти построих си дори замък,

там бях истински щастлива,

но срути се камък по камък

щом връщах се в реалността горчива.


Аз исках само да срещна

човекът, който все търсех,

да забравя думата - „грешна”,

да обичам аз някой все бързах.


За това от мен бягаха всички

от моята нежност страниха,

оставяха подли трохички

с тях затвор от болка построиха.


Тъй дълго в него останах

посещавана от хиляди други,

от тяхната измама пак страдах,

питах се от какви ли заслуги.


Тежко в затвора ми беше

и продължава да бъде така,

докато избранника мой не открие ме

и за спасение не ми подаде ръка.


Тогава ще отмине и мъката,

тогава ще изстине тъгата,

ще влезе лъч надежда в дните ми,

в любовен храм ще се превърне живота.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красив стих си написала. Моите поздравления. Дано се сбъдне мечтата ти.
  • 6 за този стих
  • много искрено... личи си ,че си го написала от все сърце ! дано срешнеш този принц и си уредиш живота искрено ти го желая
  • Браво миличка! От мене 6!
  • Ще срещнеш принца свой в живота,
    той затворът ти ще разруши.
    Не се отчайвай, а бъди ти горда
    и вярвай в своите мечти!!!

    Поздрави за стиха, Мария!!!
Propuestas
: ??:??