Моята крепост
Моята крепост
От безброй устни отпивах,
пораждах грешка след грешка,
все с различни опитвах,
всяка радяла бе тежка.
Безброй сърца раних
и от толкова бях ранена,
любов никъде не открих,
от съдбата си бях сломена.
Тъй различни характери срещах,
а в любовта те бяха еднакви,
горди измамници вечно обичах,
оплитах се в заблуди лукави.
От мечти построих си дори замък,
там бях истински щастлива,
но срути се камък по камък
щом връщах се в реалността горчива.
Аз исках само да срещна
човекът, който все търсех,
да забравя думата - „грешна”,
да обичам аз някой все бързах.
За това от мен бягаха всички
от моята нежност страниха,
оставяха подли трохички
с тях затвор от болка построиха.
Тъй дълго в него останах
посещавана от хиляди други,
от тяхната измама пак страдах,
питах се от какви ли заслуги.
Тежко в затвора ми беше
и продължава да бъде така,
докато избранника мой не открие ме
и за спасение не ми подаде ръка.
Тогава ще отмине и мъката,
тогава ще изстине тъгата,
ще влезе лъч надежда в дните ми,
в любовен храм ще се превърне живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
