Моята луна

6 mar 2012, 15:34

Poesía

619 0 0

Добра, безкористна луна

най-ярко свети в тъга.

Подкрепа дава на разбитите сърца.

Приютява ги за вечерта.

Забравила за себе си отдавна тя,

сила е на уморените крила

и верен пристан е на гибелта.

Не търси нищо от света,

изпраща го едва-едва

с въздишка тиха, натежала.

В болка и скръб онемяла,

щом зърне първите лъчи,

плахо скрива своите сълзи

и чака пак да ни спаси.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.