6 mar 2012, 15:34

Моята луна 

  Poesía
653 0 0
Добра, безкористна луна
най-ярко свети в тъга.
Подкрепа дава на разбитите сърца.
Приютява ги за вечерта.
Забравила за себе си отдавна тя,
сила е на уморените крила
и верен пристан е на гибелта.
Не търси нищо от света,
изпраща го едва-едва
с въздишка тиха, натежала.
В болка и скръб онемяла,
щом зърне първите лъчи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??