6 мар. 2012 г., 15:34

Моята луна 

  Поэзия
654 0 0
Добра, безкористна луна
най-ярко свети в тъга.
Подкрепа дава на разбитите сърца.
Приютява ги за вечерта.
Забравила за себе си отдавна тя,
сила е на уморените крила
и верен пристан е на гибелта.
Не търси нищо от света,
изпраща го едва-едва
с въздишка тиха, натежала.
В болка и скръб онемяла,
щом зърне първите лъчи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??