Моята луна
810
0
0
Добра, безкористна луна
най-ярко свети в тъга.
Подкрепа дава на разбитите сърца.
Приютява ги за вечерта.
Забравила за себе си отдавна тя,
сила е на уморените крила
и верен пристан е на гибелта.
Не търси нищо от света,
изпраща го едва-едва
с въздишка тиха, натежала.
В болка и скръб онемяла,
щом зърне първите лъчи,
плахо скрива своите сълзи
и чака пак да ни спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мия Николова Все права защищены
