6 мар. 2012 г., 15:34

Моята луна

805 0 0

 

Добра, безкористна луна

най-ярко свети  в тъга.

Подкрепа дава на разбитите сърца.

Приютява ги за вечерта.

 

Забравила за себе си отдавна тя,

сила е на  уморените крила

 и верен пристан е на гибелта.

 

Не търси нищо от света,

изпраща го едва-едва

с въздишка тиха, натежала.

 

В болка и скръб онемяла,

щом зърне първите лъчи,

плахо скрива своите сълзи

и чака  пак да ни спаси.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...