24 feb 2013, 19:28  

Моята любов

  Poesía
589 0 0

Когато си тръгна,

сякаш сърцето ми изтръгна

и на мястото му сега

има само празнина.

Само за теб аз копнея,

друго и да искам не умея.

Като куче сам живея,

правя се, че се обичам,

без теб все по-трудно ми е да се смея.

Сам-самотен в нощта,

търся твоята ръка.

Търся теб - моята единствена любов,

търся теб сред звездите на небосклона.

Всякакви лягаха на твоето място,

грабеха от мен, грабеха от нещо празно.

Чуваш ли, любов?!

Искам само теб - ти, първа в моето сърце,

искам само теб, единствена и неповторима.

Нека спра да те обичам, помогни ми, моля те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Родислав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...