19 dic 2008, 16:46

Moята молитва

1.9K 0 21

Звезди, небе, земя, море...

И мислите ми, тъй красиви,

те към теб политат, мили,

но няма кой да ме разбере!

 

Сърцето ми е пусто кат пустиня,

до мен щом те няма, щом и аз не съм до теб,

но любовта ни - таз приказна светиня -

моля се пак да ни събере!!!

 

P.S. С пожелание да се замислите, преди да започнете да ръсите похвали тук и там!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мурабето е сериозна работа, от(к)рОвеници!
    мери, не мой с ножа, бе чадо!

    весели празници!
    с.
  • Не мисля, че е редно така да я нападаме! Все пак се е опитала и има много по-мил начин да се кажат тези неща!
    Браво, че се опитваш, все от някъде се почва, мисля, че ако продължишимаш да четеш и да се занимаваш с поезия имаш шансове да стигнеш всички тук, а защо не и да ги минеш! Използвай всичко, което са написали, не за да се ядосваш, а като хъс да им покажеш, че не са прави! Успех!
  • Прочетох-дали ще те похваля- да-ЗНАЕШ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!!!!!!Имам предвид правописа.
  • Нека ти не пука мила
    който ,те разбрал-разбрал ,
    но за твоето сърце-"Пустиня"
    Нека бъда-Напоителен Канал!!!
  • Ау, много се уплаших!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...