Звезди, небе, земя, море...
И мислите ми, тъй красиви,
те към теб политат, мили,
но няма кой да ме разбере!
Сърцето ми е пусто кат пустиня,
до мен щом те няма, щом и аз не съм до теб,
но любовта ни - таз приказна светиня -
моля се пак да ни събере!!!
P.S. С пожелание да се замислите, преди да започнете да ръсите похвали тук и там!
© Мартина Стоилова Всички права запазени
мери, не мой с ножа, бе чадо!
весели празници!
с.