19.12.2008 г., 16:46

Moята молитва

1.9K 0 21

Звезди, небе, земя, море...

И мислите ми, тъй красиви,

те към теб политат, мили,

но няма кой да ме разбере!

 

Сърцето ми е пусто кат пустиня,

до мен щом те няма, щом и аз не съм до теб,

но любовта ни - таз приказна светиня -

моля се пак да ни събере!!!

 

P.S. С пожелание да се замислите, преди да започнете да ръсите похвали тук и там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Стоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мурабето е сериозна работа, от(к)рОвеници!
    мери, не мой с ножа, бе чадо!

    весели празници!
    с.
  • Не мисля, че е редно така да я нападаме! Все пак се е опитала и има много по-мил начин да се кажат тези неща!
    Браво, че се опитваш, все от някъде се почва, мисля, че ако продължишимаш да четеш и да се занимаваш с поезия имаш шансове да стигнеш всички тук, а защо не и да ги минеш! Използвай всичко, което са написали, не за да се ядосваш, а като хъс да им покажеш, че не са прави! Успех!
  • Прочетох-дали ще те похваля- да-ЗНАЕШ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!!!!!!Имам предвид правописа.
  • Нека ти не пука мила
    който ,те разбрал-разбрал ,
    но за твоето сърце-"Пустиня"
    Нека бъда-Напоителен Канал!!!
  • Ау, много се уплаших!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...