23 ago 2007, 10:08

Моята муза

  Poesía
923 0 5
Чаках те цяла нощ,
с треперещи ръце, желаех те.
Чаках те и днес, и вчера...
исках те!
В муза се превърна ти,
а с теб изгубих и нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелест и великолепие. Радвам се , че видях това. С обич.
  • Магия!Само в няколко думи такъв заряд от сила и красота!
  • Чудно!!!Браво!!!Поздрав!!!


  • Във тъмна нощ, когато за утеха
    танцувах самодивското хоро,
    защо ли не открадна мойта дреха,
    та да вървя след теб в добро и зло?
    Ах, как и мен не ме оставя да спя - велика си, браво!

  • Велико!!!Аз също съм изпадала в такива състояния, когато от силни чувства не можеш да напишеш нищо!В такъв момент написах "Безплодна писалка"!
    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...