21 dic 2016, 20:52

Моята муза

  Poesía
838 0 12

Със чашката отново сме двамина.

Гледаме се кротко и мълчим.

Щастието щом за миг отмина

дружбата отново ще скрепим.

 

Изпълнена със благодат кристална

донасяща в живота ми покоя

със свойта същност тъмноогледална

тя ще се превърне в муза моя.

 

София

16.12.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Доче! Наздраве!
  • Бъди влюбен във сърцето на своята муза ...Наздраве!
  • Малка крачка, като начало на голямо пътешествие! Благодоря ти, Гавраил! Весели празници!
  • Влади,правиш първата стъпка към душевното оцеляване.След изтрезняването ще видиш че светът все още го има.
    Нека има празници и още...нещо!
  • Веси, Колич, Ицо, благодаря ви! Наздраве и весели празници!
    Силве, права си по-голяма муза от Любовта няма! Весели празници и на теб!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...