Със чашката отново сме двамина.
Гледаме се кротко и мълчим.
Щастието щом за миг отмина
дружбата отново ще скрепим.
Изпълнена със благодат кристална
донасяща в живота ми покоя
със свойта същност тъмноогледална
тя ще се превърне в муза моя.
София
16.12.2016 г.
© Владимир Владимирович Всички права запазени