Моята болка

Мила, как да те видя желая,

по бузите да не текат сълзи!

Много болка има, иде края,

ще вехнат кокичета и рози!

От живота тъжен съм огорчен,

мисълта за тебе ме крепи само,

близо е нощта, ще свърши ден,

а няма го до мене твоето рамо!

Тя ще ме приспи, ще спра да пея,

ще свършат мъките ми на Земята

и напразно искам вечно да живея,

близо са вече тишината и тъмата!

Живей си живота, не плачи ти за мен,

само завинаги в сърцето ти нека бъда!

От мъдростта с участ тежка примирен,

съжалявам, че повече няма да те видя!