26 jul 2017, 0:51

Моята неделя 

  Poesía » Filosófica, Civil
348 0 2

Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете

 

протестира, не иска да ходи.
Краката му мръзнат от студ.
Бащата го вдигна. Погледна сурово.
И леко го шибна с юмрук.

Сълзите му спряха да капят. Жената
си глътна езика за миг.
,,Обичам те много, на тати юнака!’’,
целуна го изрода див.
 
Момчето притихна. А пътят далечен,
излъчваше вечен безкрай.
И тайно му смигна живота, облечен
в одежди на смел самурай.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??