Моята неделя
Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи.
Краката му мръзнат от студ.
Бащата го вдигна. Погледна сурово.
И леко го шибна с юмрук.
Сълзите му спряха да капят. Жената
си глътна езика за миг.
,,Обичам те много, на тати юнака!’’,
целуна го изрода див.
Момчето притихна. А пътят далечен,
излъчваше вечен безкрай.
И тайно му смигна живота, облечен
в одежди на смел самурай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
