Моята планина

С върхове високи,
пещери дълбоки,
чисти рекички, като сълзи,
поляни зелени и красиви.

Изгледи безкрайни с дивна красота.
Високи борови ели,
с величествени дълбоки гори
и пътеки скрити между тях.

Да се качиш до върха,
да усетиш полъха на чистия вятър.
Със затворени очи виждам
нейната красота.

Тръгнеш ли по пътеки тайни,
усещаш шума на листата,
шепота на тревата.
Уханието на дивите цветя и билки,
слушаш песните на птички.
Зайчета страхливо се крият в шубрака,
чуваш писъци и вой на диви животни.

Дивна и красива е МОЯТА ПЛАНИНА,
думите не стигат да я опишеш.
Погледнеш надолу, виждаш
поляни и пътеки потайни.
Погледнеш нагоре -
върхове безкрайни.
Пролет, лято - красива и чаровна,
Есен и зима - студена, снежна и вековна.

На върха скала, а на нея бор,
зелен, чуден и красив, самотен,
здравец раснал по-надолу,
поточе тича по скала.
Сърничка с муцунка красива,
търси тревичка и пие водичка.
Орел се извива над върха.
Катеричка скача по дървета и скали,
славей сладко пее своята песен.
Това е МОЯТА ПЛАНИНА -
красива, чаровна и вековна.