Душата й умира бавно
пленена в затвор студен.
Тя стене от болката голяма,
но нечута тя остава в тоя плен.
За помощ да се моли, сили няма,
да плаче, смисъл не намира
и все пак лее сълзи всяка вечер,
опитвайки се болката си да излее.
Изнемощяла от тъгата непрестанна,
стоейки в стаята студена,
размишлява за съдбата си злощастна.
Бързо мислите в главата й прилитат,
за смисъла на нейният живот.
Моята принцеса сили не намира
в деня сив да се усмихва.
Представете си каква картинка.
Иска да умре, а не й стиска.
Не иска да живее, а все още диша.
Тялото отново се разтърсва в мрака
от конвулсните стенания на нейната душа.
Защо не може никой да я разбере?
Нима е толкоз трудно...
Тя, тя иска само свобода.
А в нея нещо до болка я изгаря
и с всеки ден линее
обречената й на самота душа.
Намира сили за помощ да изстене,
но отново е сама моята принцеса.
© Ели Todos los derechos reservados