Apr 16, 2007, 4:45 PM

Моята принцеса

  Poetry
1.6K 1 0
 

Душата й умира бавно

пленена в затвор студен.

Тя стене от болката голяма,

но нечута тя остава в тоя плен.

За помощ да се моли, сили няма,

да плаче, смисъл не намира

и все пак лее сълзи всяка вечер,

опитвайки се болката си да излее.

Изнемощяла от тъгата непрестанна,

стоейки в стаята студена,

размишлява за съдбата си злощастна.

Бързо мислите в главата й прилитат,

за смисъла на нейният живот.

Моята принцеса сили не намира

в деня сив да се усмихва.

Представете си каква картинка.

Иска да умре, а не й стиска.

Не иска да живее, а все още диша.

Тялото отново се разтърсва в мрака

от конвулсните стенания на нейната душа.

Защо не може никой да я разбере?

Нима е толкоз трудно...

Тя, тя иска само свобода.

А в нея нещо до болка я изгаря

и с всеки ден линее

обречената й на самота душа.

Намира сили за помощ да изстене,

но отново е сама моята принцеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...