14 ago 2006, 22:54

Моята присъда

  Poesía
1K 0 2
Кориш ме,че нелепа ревност ме изгаря,
че не вярвам,че на мен държиш.
Но кажи ми нямам ли поводи да нямам вяра,
да се съмнявам в чувствата ти.
С тебе искам аз да бъда,
но нямам сили вече разбери.
Вечна е моята присъда
за теб да изгарям
и да те ревнувам от въздуха дори.
Но ето всичко свърши,
не си ми вече блян,мечта.
Ти си само спомен свършил,
спомен за отминали времена.
Времена в които бях щастлива
само при мисълта за теб.
На тебе явно
прекалено много съм държала,
но днес откривам,
че не си за мен точният човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...